Независимо дали си даваме ясна сметка за това, или не, децата са винаги най-важната инвестиция не само на семейството, но и на обществото. Но за да общуваме правилно с тях, е много важно да овладеем умението на емпатията.
На първо място, запомнете една простичка истина: Никога не коментирайте и не давайте присъди. Винаги му покажете първо точно как се чувствате:
- Например: Безкрайно съм огорчена от това, че ме излъга. Очаквах съвсем друго от теб.
- Или: Много се гордея с твоята награда! Ти положи толкова усилия и тя е напълно заслужена за теб!
- А не примерно: Ти си един голям лъжец! Винаги изопачаваш истината и не пропускаш случай да ме излъжеш.
Така няма да постигнете определено нищо, а само ще комплексирате детето си и ще насадите в детската му психика от най-ранна възраст убеждението, че е неудачник.
- Във втория случай: Това е много по-добрият вариант, вместо да кажете: „Ти си бъдещ гениален математик!“ Или: „ Ти си толкова умен!“
Така детето, особено, ако е свършило и някоя малка дяволийка, за която още не знаете, непременно ще си каже вътрешно: „Ех, аз изобщо не съм такъв/такава!“
- Когато детето ви счупи по невнимание чашата с мляко, която толкова мрази, не му крещете и не го унижавайте! Особено ако не сте само двамата. Просто му кажете: „Станалото станало, сега трябва да почистим. Искаш ли да ти помогна да направим това заедно по-бързо?“ Детето ви със сигурност ще оцени това, че влизате в положение и приемате нещата философски. Всъщност: има много по-страшни неща, нали?
- Винаги се стремете да разберете детето. Изслушайте го след загубата на футболния мач. Кажете му: Следващият път непременно ще успееш! Убедена съм, че ще направиш всичко по силите си, ще тренираш още по-упорито и ще спечелиш! В живота винаги има реванш и втори шанс.
- В деня преди важно състезание, тогава, когато детето ви е объркано, дори му се плаче и изобщо не вярва в собствените си сили, отидете при него и му кажете простичко: Ти се труди неуморно и толкова упорито цяла година. Още помня как ставаше всеки ден в 5, за да преговориш уроците си за училище, а след него – тренираше неуморно до късно вечер. Искам да знаеш, че се гордея с теб и много вярвам, че утре заслужаваш най-много от всички останали победа. Вярвай в себе си, бори се, не падай духом! Животът никога не прощава на слабите, а винаги обича силните! Ще успееш!
Общувайки по този начин с децата си, с този нов „код на общуване“, измислен преди години от един американец, Хаим Гинът, за вас няма да има непреодолими прегради и бариери. Така ще възпитате достойни личности, които винаги ще помнят това, че сте ги разбирали и подкрепяли винаги!