Вашето малко слънчице има специални образователни потребности(СОП). От малко детето е различно. Трудно му е за запомни цветовете, не може да си върже обувките, не знае кое е ляво и кое дясно. Използва и двете си ръце, без да знае коя е водеща. Няма чувство за самосъхранение и самоконтрол. Бърка звукове и букви, не запомня римувани тестове, Живее в един негов свят, от който понякога ви е трудно да го извадите. Да не говорим, че е като факел, който гори и от двете страни. Неспокойно, вечно не можещо да застане на едно място.
Някой веднага ще каже. Това е дислексия, друг ще го опровергае, че това е само хиперактивност с липса на концентрация, а трети може би ще постави диагноза „аутизъм”. Може би всички спорещи са прави. Дислексията е съвкупност от тези симптоми, включително и хиперактивност, нарушена концентрация, краткосрочна памет, неустойчивост на вниманието и много други, освен задължителното грозно писане, не различаване на букви, звукове, огледално писане и т.н. И това състояние според много психолози е една от леките форми на бича на съвременното общество – аутизъм.
Тези деца не са по-различни от другите. Но в повечето случай изискват малко повече внимание и любов. За съжаление те са в непрекъснато движение, много често не чуват какво им се говори, изключително трудно се социализират. И защо, ще попитате вие? Защото се разхождат в час, не желаят да работят заедно с останалите си съученици. Пречат на учителките, защото им е скучно или защото не разбират какво се иска от тях или материалът е твърде труден. Закачат се с децата, повтарят чути обиди, без разбира се да знаят какъв е смисълът на тези неща. Разбира се масовите учители не могат да се справят, на хиперактивните деца се назначава ресурсен учител, който да работи върху съответния СОП.
Но много често ресурсните учители са пленени от друга цел или просто не им се занимава. Нали имат бройка и взимат пари за нея. Да не говорим, че понякога родителите не знаят какви услуги предлага Ресурсният център. И не защото Ресурсният център не дава информация. Напротив хората правят всичко възможно за интеграцията на деца със СОП, но има моменти, при които по една или друга причина информацията се губи някъде по трасето, изопачава се или не се представя. А малчугана има нужда от специалист, който да работи с него. Когато се довериш на екип от ресурсен учител, логопед и психолог, за детето ще има възможност да се социализира. Но какво от това, че детето продължава да има проблем? И този проблем се задълбочава, защото вече се появява и депресия, в която детето, все повече навлиза.
Започва едно безумно гонене от масовите часове, обиди от страна на деца и учители и накрая вашето дете вече прилича на Левски, но с тази разлика, че навсякъде е гонено и никъде не е прието. В резултат, на което детето започва да се самоизолира и да не желае да направи нищо. Примката около него и затяга и то все повече се затваря в своя измислен свят, в който няма грубост, обиди, болка и тъга. Там всички хора са приятели и никой не обижда другия, всички мечти се сбъдват и животът е различен. И тази неистинска среда му дава сила да продължи да живее сред глутница вълци, за които това дете е невъзпитано, нахално, грубо, мързеливо и т.н. Само родителите му знаят истината и тя е, че отглеждат една лесно ранима душа, която жадува за капчица внимание и малко нежност.
За съжаление нашето общество само казва, че интегрира децата със СОП. В действителност много малко хора могат да съдействат за успешната реализация на подобни деца. И лошото, е че тези добросъвестни радетели за справедливост и по-добър социален живот на нашите индигови деца, в повечето случай са стъпкани от машината, която се нарича Общество и запратени някъде в нищото, защото масовото мнение, е че тези деца са различни и не никога няма да се впишат в модела на поведение на една не разбираща и егоистична общност.
