Когато бях дете, знаех че половината от нещата, които моите родители казват са напълно неверни. Разбира се пораснах, развих се като човек и отново осъзнавам, че не всичко, което те са ми казвали е истина и е правилно. Ето някои от най-абсурдните неща, които родителите казват на своите деца!
1. „Парите не растат по дърветата“. Не растат, но идват от растенията. Всяка една банкнота се прави от хартия или някакво влакно, което при всички положения идва от растенията. Определено не растат по дърветата, но не са печатани и от родителите. Не трябва да отричаме ролята на природата в живота ни и толкова лекомислено да говорим глупости.
2. „Ранно пиле, рано пее“. Това е приказка на по-възрастните родители, баби и дядовци, които обичат да стават в 5 сутринта. Имам едно питане към тях обаче. Какво могат да правят те по това време извън дома? Кой бизнес работи, могат ли да отидат на работа, могат ли да си платят сметките в 5-6 сутринта? Единственото, което могат да направят е да свършат нещо у дома, но за сметка на съня, който все повече се пренебрегва!
3. „Прекалено малък си, за да разбереш! Оказва се обаче, че е точно обратното. Родители, чувствате ли някога, че вашите деца са доста по-умни от колкото вие сте били на техните години? Оказва се, че това наистина е така. Редица проучвания показват, че с всяко поколение децата стават по-умни, което може би се дължи на развитието на технологиите или човешката еволюция.
4. Наказанията. В днешно време няма никаква полза от наказанията. Какво, ще затворите детето си в стаята? Там, където ще играе на компютъра, ще гледа сладки животинки на видео и ще пуска разгневени статуси в социалните мрежи? Няма как да му отнемете всичко. Измислете по-креативен начин да накажете детето си, а не да го държите затворено като затворник.
През 2009 година в Квебек, 12-годишно момиче осъди своя баща заради наказание да не ходи на училищна екскурзия. Чудно, нали?
5. „Ако нямаш какво добро да кажеш, по-добре не казвай нищо.“ Това звучи логично, но само ако няма какво да кажеш въобще. Истината е, че в някои случаи трябва да говориш неща, които не попадат в характеристиката на „добро“. Не можеш за всичко да мълчиш. Освен това, не е хубаво да държиш гнева и негативните емоции в себе си. Това може да доведе до проблеми със здравето и психиката. Определено е по-добре да научим децата си да казват каквото мислят, а не каквото трябва.
Мисля, че ние възрастните трябва да преосмислим малко начина, по който се държим с децата. Трябва да имаме малко повече доверие, да поставяме и нашите думи под съмнение и да си спомним, какво сме правили и ние като малки – с няколко думи, да бъдем обективни.
