Боянската църква е символ на столицата. Разположена в центъра на Бояна, сред красив парк, обграден от вековни секвои, посадени през 1906 година от цар Фердинанд (освен владетел, той се е интересувал живо от ботаниката и е отглеждал екзотични за нашите географски ширини растителни видове). Църквата е била изграждана на няколко етапа. Старата й част е от IX век, през XII век е била обновена и изографисана.
По-късно към западната страна е бил прибавен притвор, а зад него – малък параклис, посветен на свети Пантелеймон. Така църквата е придобила днешния си облик на характерна двуетажна църква-гробница.
От един надпис на лицевата страна разбираме, че средствата за по-новия строеж, извършен през 1259 година, са дарени от ктитора – севастократор Калоян, който по онова време е бил софийски княз, управител на югозападните области на българската държава. В долния етаж на църквата са нарисувани самият Калоян, съпругата му Десислава, както и тогавашният цар Константин Асен (Тих) и съпругата му Ирина. Това са единствените запазени портрети на владетели от тази епоха.
Стенописите в Боянската църква са най-високото достижение на средновековната българска стенопис. Вероятно художниците са били българи, което се предполага от надписите на български език. Творбите им са израз на истинския Европейски ренесанс.
Културно-историческото значение на Боянската църква е високо оценено. Тя е обявена от ЮНЕСКО за един от хилядата паметника на световното културно наследство. От 2004 година е филиал на Националния исторически музей и се полагат особени грижи за реставрацията и опазването на уникалните стенописи.
В двора на църквата е погребана царица Елеонора – втората съпруга на цар Фердинанд. Интересен факт е, че тя има заслуги за опазването на църквата от разрушение, тъй като през 1912 година е имало планове старата постройка да бъде разрушена и на нейно място да бъде построена нова църква.
Напоследък има опити да бъде разгадана една от най-големите мистерии, свързани с Боянската църква – кой е майсторът, създал шедьоврите на българската иконография? При сваляне на мазилка в храма реставраторите попадат на лика и името на тайнствения майстор. Според подписа си от шест букви той се е казвал Вълкан или Вълчан. Това категорично доказва българският му произход.
