Филмът „300″ на режисьорът Зак Снайдър предизвика голям интерес сред обществото, като беше една от най-гледаните продукции в последните години, но сигурно има много хора, които се питат дали историите за спартанците са верни или са измислени и преекспонирани, за да се създаде по-голяма популярност на филма. Истината е може би някъде по средата, тъй като до голяма степен „300″ отговаря на историята на древна Спарта и великите воини, изправили се срещу Ксеркс.
Спартанците са били толкова добри войници, тъй като обучението им е започвало от ранна детска възраст, както е описано и в „300″. Новородените бебета са били избирани да са с точни размери и килограми, а тези, които не са отговаряли на тогавашните критерии са били определяни за един вид дефектни, като във филма ги изхвърлят от скалата, но дали в действителност е било така не е ясно.
Факт е обаче, че когато децата станат на 7 години, тяхното тежко и дълго обучение започва. Момчетата са били изпращани в нещо като детска казарма, където тренират бойни техники, учат се да ловуват, да оцеляват, а интересното е, че са ги хранели с толкова, колкото да не умрат от глад.
Когато невръстните воини навършат 12 години, те получават само по 1 дреха, без храна, без обувки или други екстри, като са изпращани в гората, където природата е много неблагоприятна и изпълнена с диви и свирепи животни. Младите спартанци са прекарвали по 1 година сред природата, сами и без помощ, а който оцелее преминава към така наречените „военни игри“. Тези игри протичали до 20-ата годишнина на спартанците, но много от тях не стигали до завършването на тежкото обучение, тъй като умирали от раните си или на арената. Тези „военни игри“ са били нещо като арена на гладиатори, а естествено много от воините не са искали да бъдат там.
След като навършат 20 години, спартанците са пращани в специални казарми, където продължават да се обучават. Там те изкарват още 10 години, след което им е било позволявано да се женят и да създадат семейство. Но не си мислете, че нещата приключват до тук, тъй като спартанците са продължавали да служат на родината си и по закон, до 60-тата им годишнина, те са се водели на служба в армията. Повечето от тях обаче са умирали, още преди да навършат 40 г. На практика излиза така, че мъжът спартанец няма почти никакъв личен живот и е задължен да се бие, да тренира, да оцелява и разбира се, да създаде потомство, което да премине през същият омагьосан кръг.
Самата битка при „Термопилите“ също е доста добре пресъздадена във филма, като в крайна сметка към 300-те смели мъже на Леонид са се присъединили около 7 000 гърци. Многобройната персийска армия на Ксеркс е претърпяла огромни поражения, като цифрите са много красноречиви и всички историци спорят по темата колко точно са загинали. Факт е обаче, че Леонид и хората му са доказали, че не количеството, а качеството е важно, като в последствие спартанският владетел е бил почетен с множество паметници и легенди.