Светлината е много по-ефективна в пренасянето на информация спрямо електричеството, което преминава по кабели. Да накараш светлината да работи в рамките на компютър обаче е доста проблематично. Отбор от инженери обявиха, че са открили устройство „оптична връзка“, което се създава от силикон, и което може да пренасочва светлината под правилен ъгъл. Това е важен напредък в замяната на електрическите кабели с оптики.
Освен, че светлината пренася повече информация, тя има нужда от по-малко енергия, за да превърне фотоните в електрони. Проучването е водено от Йелена Вукович, която работи в Университета на Станфорд. Алгоритъмът, който тя и екипът и са разработили позволява изработката на наноструктури, които са нужни за манипулацията на светлината, за да може тя да пренася информация.
Като цяло всичко представлява оптична връзка, която е съставена от малко парче силикон и наномащабни вертикални офорти. Връзката е дълга едва 8 микрона и работи като призма, която разчупва светлината на основа на дължината на вълните. Офортите са разработени, така че да пренасочват светлината на ъгъл от 90 градуса в противоположни посоки, образувайки буквата T. Възможността да се манипулира светлина е ключова в оптичния обмен на информация.
Връзката се изгражда от силикон, тъй като индексът му на рефракция е 3,5. Този индекс измерва колко бързо светлината преминава през определен материал. Това е доста по-бавно от водата и въздуха. Разстоянието между гореспоменатите офорти позволява учените да манипулират как светлината се отразява докато преминава през силикона.
Учените са пожелали софтуер да изработи дизайна на структурата и размера, и то само с оскъдни данни за устройството. От много години в нанофотониката се използват правилни форми и геометрии и точно там е проблемът. Структурата, която се използва от тези учени е нещо, което не е виждано преди в този сектор.
Проблемът за сега е, че компютърът изчислява само парчето силикон. Офортите се добавят и настройват според резултатите, които връзката показва посредством предвиждане с компютърен модел за конвексна оптимизация. Компютърът има нужда от няколко стотин опита, за да се справи с калибрирането. Времето, което е нужно за това е около 15 минути.
Разработката на алгоритъма е много полезна, тъй като няма как всичко да се направи по аналитичен начин.Освен под формата на буква Т, алгоритмът може да изгражда връзки по безброй много начини. Това значи, че светлината ще може да се манипулира според нуждите на оптичния трансфер на информация.