Етикетите на храните изглежда осигуряват всичката информация, от която един здравомислещ потребител се нуждае, така че броенето на калории би трябвало да е лесно. Тук обаче има уловка, защо етикетите ни казват само половината истина.
Калорията е единица за измерване на енергията. Етикетите на храните ни казват колко калории съдържа дадена храна. Това, което ни спестяват обаче, е факта, че количеството калории, което поемаме, зависи от степента на обработка на храната. Самото обработване от своя страна включва готвене, рязане и мачкане, което може да бъде направено от хранително-вкусовата индустрия преди да закупим продукта, или вкъщи, докато приготвяме ястието. Ефектите му могат да бъдат големи. Ако ядете храната сурова, вероятно е да губите тегло.
Ако ядете обаче същата храна обработена, ще качвате килограми. Същите калории, различен резултат. За нашите предци това е било въпрос на живот и смърт. Хиляди години назад, когато първите хора се научили да готвят, те вече имали достъп до повече енергия, независимо от това, което консумирали. Допълнителната енергия им позволявала да развиват умовете си, да се възпроизвеждат по-бързо и да пътуват по-ефективно. Без готвенето ние не бихме били хората, които сме.
Дори експериментите с животни показват че обработката въздейства върху калориите, независимо дали източникът на енергия са въглехидрати, протеини или липиди. Във всеки случай , по-обработената храна ни дава повече енергия.
Да вземем за пример въглехидратите, които осигуряват повече от половината световни калории. Тяхната енергия е често пакетирана в малки зрънца, плътни пакетчета с глюкоза, които се смилат предимно в тънкото черво. Ако ядете растителната храна сурова, повече от половината зрънца преминават през тънките черва напълно несмлени, а друга част бива разградена от бактерия в тялото.
Силно обработената храна не е само по-лесно смилаема, но и „по-мека“, като изисква от организма по-малко енергия за смилането й.
За съжаление, разбира се, за днешното прехранено и заседнало поколение природния начин не е най-добрия. Именно тук се намесват етикетите на храните ни, които биха ни улеснили, показвайки ни колко калории можем да стопим, приемайки по-необработена храна. И така, защо съветниците по храненето ни мълчат по тази тема? Десетилетия наред имаше негодувания от страна на различни комитети и институции за реформа в системата за отброяване на калориите. Опитите за промяна обаче се провалят. Проблемът е в недостигът на информация. Учените се затрудняват в предвиждането на това, колко точно допълнителни калории можем да натрупаме, ако храната ни е подложена на по-голяма обработка. Напротив, те намират лесна демонстрацията на факта, че ако храната е смелена напълно, тя резонира в определен брой калории.
