Когато човек чуе Антарктика, първата асоциация е за студен климат, неблагоприятни условия за живот и тонове лед. Всичко това си е така, но изненадващо или не, в далечното минало Антарктика в била голяма дъждовна гора, в която животът е кипял и е имало богата растителност.
Ако си мислите, че Сахара е най-голямата пустиня, където водата е мираж, то трябва да знаете, че именно Антарктика е най-голямата съвременна пустиня.
По крайбрежието на континента падат едва 20 см. дъжд на квадратен метър, което е изключително оскъдно, а да не говорим, че в сърцето на долината МакМърдо не е валял дъжд вече милиони години. Е, сами можете да си направите сметката коя е най-голямата пустиня, но преди 45 млн. години нещата са били коренно различни.
Неотдавна дори бяха открити останки от древна костенурка, за която се смята, че е на 45 млн. години. Това означава, че тогава наистина е имало живот на Антарктика и преди 56 млн. години, Антарктика е била свързана с Нова Гвинея и Австралия. Тогава леденият континент е бил изолиран от студените течения, което е довело до образуването на дъждовна гора.
Положението със заледяването се заформя още преди 23 млн. години, когато суперконтинента Гондвана започва да се разкъсва и Антарктика остава изолирана от Австралия и Нова Гвинея.
Тогава ледът обхваща почти цялата територия на континента и съответно всичко живо или е изчезнало от там, или е намерило смъртта си там. В днешно време, единствените обитатели на Антарктика са пингвините и някои микроби, които и до ден днешен виреят по бреговете на замръзналият континент.
В момента Антарктика е обхваната от огромни многотонни ледове, които няма как да се разтопят или поне не в близките няколко милиона години. За да възвърне старият си вид Антарктика е нужно много сериозно глобално затопляне, което малко по малко започва да се случва, така че някой ден може би това място отново ще бъде изпълнено с живот и растителност.