В съвремието авокадото се смята за една от най-полезните храни, чиито полезни съставки, биха могли да се справят с редица заболявания. Това се дължи на факта, че то съдържа различни витамини, минерали, както и калий, които оказват благоприятно действие върху човешкия организъм. Серия от изследвания твърдят, че то е полезно, както срещу борбата с холестерола, така и е често използвано за стимулирането на мозъка и неговата дейност. А от скоро се смята, че би оказало и положително влияние, върху болните от рак на гърдата.
Според скорошно направено проучване обаче, авокадото би могло да лекува дори и левкeмия. На тази теза се осланят и учените от университета в Уотърлу.
След направените редица изследвания, професор Пол Спанйоло и неговият екип от специалисти, доказват, че именно съставката авокатин B, повлиява положително на болните.
Това е така, тъй като за разлика от обикновените терапии, чиято цел е да отстранят миелоидните стволови клетки, водещи до остра миелоидна левкемия, липидът съдържан в авокадото не уврежда здравите клетки в човешкия организъм. От своя страна обаче, атакува болните, като това води до облекчаване на симтомите на болния, като се наблюдава неговото значително подобрение.
Според учените, стволовите клетки са един от главните виновници за развитието на болестта и възникването на левкемията.
Позовавайки се на резултатите, цитирани от UPI в интервю, професор Спанйоло, споделя, че за да стигнат до този извод, са били извършени различни видове тестове. Те имали за целта да докажат, че съставките в „алигаторовата круша“, атакуват директно селективно стволовите клетки, докато здравите остават абсолютно недокоснати.
В направеното интервю, професорът допълва, че липидът авокатин B не просто унищожава източника на остра миелоидна левкемия, но и ефектът от използването му е значително по-малко токсичен за човешкия организъм.
Учените смятат, че при използване на този плод, животът на пациентите, страдащи от това страшно заболяване, би могъл да се увеличи.
За момента показателите сочат, че при деветдесет на сто от случаите, болните от левкемия над 65-годишна възраст, умират в рамките на пет години, след поставянето на тази диагноза.
