В днешно време хората обръщат все по-малко внимание на религията, но какво всъщност е религията? Как се е появила тя на бял свят и с каква цел е създадена? Дали не е с цел да се манипулира обществото или пък е създадена с чисти помисли, защото някой така е преценил или пък наистина е станал свидетел на нещо свръхестествено и божествено?

Тези въпроси разбира се нямат конкретен отговор, тъй като понятието религия е до толкова промито през годините, че вече дори не може да става въпрос за вяра в институцията „църква“. През последните години се нагледахме на достатъчно скандали и позорни разкрития за родни високопоставени личности в църквата, а естествено това не е нещо ново, тъй като свещениците още в миналото са злоупотребявали със своята власт и привилегии.

Да оставим обаче настрана църквата и поповете, и да се концентрираме върху понятието Бог. Що е то, реално ли е, някой виждал ли го, някой чувал ли го е, защо всички вярваме сляпо в Бог? Може би вярата се изгражда още в зародиш, когато чуваме думи като „слава на Бога“, „Бог ми помогна“, „така е рекъл Господ“ и други. Факт е обаче, че реално никой не знае дали наистина има Бог, какъв е неговият образ ако съществува, мъж ли е, жена ли е, бял, черен или жълт цвят на кожата има? Ако има Бог, то кой е създал Бог, има ли той жена, деца и как е възможно един Господ да създаде целият свят, такъв, какъвто го познаваме и да го контролира, напътства и манипулира.

Дали когато спечелите от тотото, това е е божа работа, дали когато намерите пари на улицата, това е божа работа? А когато ви уволнят незаслужено от работа, това отново ли е божа работа? Дали когато ви се случи нещо неприятно и дори когато не сте го заслужили, отново Бог има пръст в цялата работа? Защо сме свикнали винаги да се оправдаваме с Бог, Съдба, така ми е било писано и куп подобни безпочвени и мистични неща?

Лично аз не мисля така, не мисля, че 1, 5, 10, 20, 50 или 100 божества могат да следят живота на всички 7 млрд. души. Не мисля, че някой контролира съдбата ни или пък така ни е било писано. Не мисля, че трябва да обвиняваме някой друг за лошите или хубавите неща, които ни се случват. Мисля, че сами ковем съдбата си и сами влияем върху нея, разбира се ако въобще има съдба, тъй като това понятие също е доста нереалистично.

Аз смятам, че всеки човек може да вярва в каквото си иска, и да се уповава на каквото си иска, но също така смятам, че не може хората да бъдат манипулирани, чрез църковни закони, догми и общоприети норми. Не мисля, че някой поп, патриарх или дори папата може да определи кое е редно и кое не. Всеки човек е индивидуален, всеки човек има различна гледна точка и именно това ни прави уникални и личности.

Ако всички сляпо се кланяхме на определени вярвания, то изобщо нямаше да има велики изобретатели, писатели, художници и въобще велики личности.

Съществува ли Бог?

Всички щяхме да бъдем като едни малки и послушни мишлета, които ядат, работят и спят когато им се каже, защото така е отредил Бог. Дали обаче той го е отредил така или просто попът е решил така и затова изрича подобни твърдения?

Може би повечето от Вас, наистина вярват в Бог или нещо свръхестествено, може би наистина има някаква сила, която ни напътства и ни кара да правим някой неща, може би човекът наистина произлиза от нещо по-голямо и необяснимо, а не е еволюирала маймуна, може би наистина съдбата на всеки човек е предначертана, но аз не мисля така.