От стотици години се твърди, че шумерската писменост е най-древната на света, като според много учени, писмеността се е зародила в Месопотамия. Дори шумерската цивилизация е определяна като „люлката на живота“, но според професор Харалд Хармън, това далеч не е така.

През 1961-а година, археолога Николае Власа открива древен гроб, при чиито разкопки са открити много стари глинени плочки с надписи. Откритието е направено в румънското село Търтърия, което се намира в окръг Алба. Съвременен екип от немски учени е изследвал въпросните открития, като заключението е, че това е най-старата писменост, откривана някога на Земята.

Много учени обаче не са съгласни, че тези плочи са автентични, тъй като глината не може да се подложи на тестове с въглерод, като и не може да се определи точната им възраст. Според професор Хармън, откритите артефакти са отпреди 2 700 години преди новата ера, но в последствие учените са решили да направят въглероден анализ на откритите човешки останки.

Изненадващо или не, анализът е показал, че костите са с приблизителна възраст около 7 300 години, което означава, че писменността в Дунавският регион е съществувала около 2 000 години, преди тази в Месопотамия. Това откритие предизвика много разногласия и емоции сред научният свят, тъй като до този момент всички вярвахме, че шумерите са били най-образованата цивилизация, но се оказва, че само сме се заблуждавали.

Намерените човешки останки в Румъния

Харълд Хармън, който стои зад това откритие е автор на над 40 книги, като редактор и съредактор на 20 антологии по антична история и археология. Той отдавна е на мнение, че именно Дунавската цивилизация е най-старата на Земята, а това откритие до голяма степен потвърждава тезата му, освен ако не се появят други по-стари доказателства за наличие на древна писменост.