В един от предишните материали ви обяснихме защо правим някои странни неща, които приемаме като даденост и не им обръщаме внимание. Тук ще разгледаме още няколко подобни човешки навика, за които хората рядко се замислят от какво са породени и защо изобщо ги правим.
1. Спане: Прекарваме около една трета от живота си в сън. Обикновеният човек не може да издържи без сън повече от няколко дни и въпреки това не знаем защо.
Сънят определено помага за “поддръжката” на тялото. Докато спим се произвеждат химикали, които мозъкът използва когато сме будни. БДО сънят пък е характерен с високата активност на невроните и продължава по-дълго в периоди на растеж на мозъка.
Няколко теории посочват съня като състояние, в което мозъкът запомня и се учи. Вероятно помага за трансформирането на епизодичните спомени в дългосрочни.
2. Мигане: Не е толкова странно, че мигаме: за една десета от секундата това действие почиства очите и ги овлажнява. Странно е обаче, че не забелязваме как светът се скрива на всеки 2 до 10 секунди!
Учените са открили, че човешкият мозък има таланта да игнорира моментните затъмнения. Мигането потиска активността в няколко зони на мозъка, които са отговорни за засичането на промени в околната среда. Това е причината да не ви прави впечатление.
3. Триизмерно виждане: Как така имаме две очи, а виждаме триизмерно? Всъщност това е трик на мозъка. Той улавя леката разлика между образите от лявото и дясното око, след което използва двете версии на сцената и реконструира дълбочината й.
За близко намиращ се обект, мозъкът регистрира събирането на очите или ъгъла, под който те се фокусират върху обекта, за да прецени колко далеч се намира той.
Когато зърваме нещо в движение, подсъзнателно преценяваме дистанцията като регистрираме паралакса. Това е разликата в скоростта, с която близките и далечните обекти изглежда се движат, докато ги подминаваме. Интересно, нали?
4. Бръснене: Независимо дали сте жена, бореща се с космите под мишниците или мъж, който поддържа лицето си гладко, бръсненето е нещо напълно нормално за модерния човек. Дори да не бръснете някои части от тялото си може да изглежда странно и непривлекателно. Още по-странно обаче е, че това поведение, повлияно от културата, всъщност е в разрез с еволюцията ни.
Все пак, окосмението под мишниците и около интимните зони се е появило, за да улавяме по-лесно феромоните. Имайки предвид, че изпускаме тези уникални химикали с единствената цел да привличаме потенциални партньори, изглежда нелогично днес да приемаме миризмата им за отблъскваща и космите за ненужни. Освен това, брадата е еволюирала, за да помогне на жените да различават мъжете от момчетата, показвайки кога мъжът е съзрял.
5. Смърт: Технически, умирането не е ежедневна активност. Въпреки това обаче, доста хора умират всеки ден, нали? Защо?
Умираме, защото клетките ни умират. Макар да се подменят отново и отново в продължение на около 70 години, не могат да го правят вечно. Във всяка клетка, теломери в края на хромозомите ни съдържат генетична информация, която се “подрязва” след всяко ново поколение клетки. В началото, теломерите са достатъчно дълги, за да бъдат подрязвани множество пъти, но накрая стават толкова къси, че губят информацията, която съхраняват и клетките спират да се делят.
За щастие, учените усилено работят по методи, с които да удължат живота ни и смятат, че някой ден ще живеем двойно по-дълго.