В днешно време всички сме свикнали да се чукаме с чаши, когато сме на маса, а това го правим почти по навик, без да има повод и без да знаем кой и как точно е измислил чукането с чаши.  Някой казват, че „чукането сближавало“, но дали това наистина е така?

В миналото, хората са били много алчни за власт (което и до днес си е така) и доста често крале, царе и други владетели са били отравяне именно с отрова в питието (най-често вино). Смята се, че кралете по някое време са се усетили и са правили наздравица с тези, които им поднасят виното. Когато чашите се чукнат по-силно, те се разливат и се смесват и така ако има отрова в едната чаша, другият човек няма да рискува да отпие. Това явление се е наблюдавало най-често при европейските аристократи.

Според други вярвания пък, наздравицата е произлязла с цел да се гонят злите духове. Древните народи са смятали, че когато чукат чашите и вдигат шум, това гони духовете, като дори са слагали специални звънци, за да се увеличава ефекта.

Немските племена също са имали традиция да правят наздравица, като е било прието първо домакина да вдигне тост, но и те са чукали чашите си с цел да гонят духовете и да имат късмет.

В днешно време пък е приет нов етикет, според който при официални тостове, тези които правят наздравица и са с по-нисък статус в обществото, трябва да държат чашите си по-ниско от тези, които са над тях в йерархията.

В крайна сметка обаче не е ясно, кой, как и защо е измислил този ритуал за наздравица и има ли изобщо някакъв смисъл от него или това е чисто и просто човешка прищявка, която е напълно безсмислена, но е станала нещо като традиция.