Какво не знаем за прилепите?
Всички знаят, че прилепите използват ехо, за да се ориентират. Всяко хлапе знае това. Други животни също могат да го правят – делфините, китовете, някои мишки и птици. Истината обаче е, че има по-малко известни факти за прилепите, които са също толкова интересни.
1. Прилепите имат супер уши. Винаги сме се интересували от звука и отношението му към прилепите, но не и в частност от ушите. Интересното при ушите на прилепите е, че само за една десета от секундата те могат да променят формата на своите уши. Те правят това с цел да се адаптират по-добре към акустичните условия на средата, в която се намират. За да е по-ясно, човешкото око има нужда от три пъти повече време, за да мигне.
Освен, че ушите им са като антени, те са и много точни. Могат да различат предмети, които са на разстояние от едва 0,3 милиметра по между си. Те могат да обработват няколко ехота, които се припокриват. Разстоянието от 0,3 милиметра може да се сравни с дебелината на човешки косъм от глава. Определено биологичният сонар на прилепите не може да бъде достигнат от ничия човешка технология.
2. Прилепите разпознават своите приятели! Те имат приятели, точно както и ние хората. Колониите им са от по няколко стотици и всички изглежда еднакво, но истината е, че те могат да се различават помежду си и да се разделят на отделни социални групи.
Начинът, по който те се разпознават е, чрез викане и разпознаване на чужди викове. Всеки „глас“ на отделен прилеп има своята акустична структура. Това е нещо като имената при хората. Друг начин, по който прилепите комуникират помежду си е чрез ловуването. Когато няколко прилепа търсят плячка на едно и също място, те предупреждават останалите като набележат своята цел. Това предупреждение отново се прави чрез уникален глас, който другите разпознават.
3. Прилепите имат най-бързите усти! Когато заговорим за мускулите при хората и животните, има примери за доста бързи такива – опашката на гърмящата змия, някои мускули при рибите. При бозайниците обаче, няма по-бърз мускул от ларинксът на някой прилеп. Той може да направи 200 съкращения за една секунда – 100 пъти по-бързо от скоростта, с която мигаме. Всяко съкращение издава звук.
Истината е, че това не е максималният капацитет на прилепите. За една милисекунда едно изпратено ехо се връща при прилепа. Това ще рече, че ехотата ще започнат да се припокриват при скорост от над 400 ехота в секунда. Истината е, че единствено ларинксът ги забавя от по-бързо изпращане и приемане на звук. Вероятно има отделни екземпляри, които са по-бързи от гореспоменатите 200 съкращения в секунда.
